На втория ден от новата година българите почитат деня на Свети Силвестър. Този празник е известен още и като Карамановден. На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър освен Карамановден се нарича още и Волски празник. Свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите. Има определено очистителен характер. През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.Имен ден имат Силвестър, Силвия („силва” е „гора” – сила и свежест), Гopан и Гoрица.Св. Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин.
Този уебсайт използва "бисквитки", за да Ви предоставим възможно най-добрата практическа работа на потребителите. Информацията за "бисквитката" се съхранява в браузъра ви и изпълнява функции като разпознаване на вас, когато се върнете на нашия уебсайт и помагайки на нашия екип да разбере кои части от уеб сайта ви са най-интересни и полезни. Можете да коригирате всички настройки на "бисквитките", като отворите разделите вляво.
Строго необходими бисквитки
Строго необходимо Необходимо е бисквитките да се активират по всяко време, за да можем да запазим предпочитанията си за настройки на "бисквитките".
Ако деактивирате тази "бисквитка", няма да можем да запазим предпочитанията Ви. Това означава, че всеки път, когато посещавате този уеб сайт, ще трябва да активирате или деактивирате отново "бисквитките".